Да заровиш пръсти в косата ми,
да почувствам дъха ти горещ
и да пием, да пием в забрава любов
до лумнала каменна пещ.
Да погалиш с усмивка челото ми,
да ме стоплиш с цветни слова,
да ме обгърнеш тихо с душата си
сякаш вечно до мен е била.
Да ме носиш със сила и нежност
в свят за двама ни, внезапно роден.
Да оставиш с алена роза
благодарност, че има те днес.
© Пепа Рашева
21 януари 2018 г.
Внимание! Този стих е обект на авторско право.
Публикуването или разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с
посочване на автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с
комерсиална цел без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря, че споделяте с нас Вашето мнение :-)