Щастлив ли си, ако умееш да обичаш,
ако умееш да допускаш в сърцето Любовта,
ако можеш без с думи да се вричаш
да носиш любимите върху своите крила?
Щастлив ли си, щом щастие на другите раздаваш,
щом радост в теб кипи от тяхна сбъдната мечта?
Внимаваш ли дори неволно да не нараняваш?
Живееш значи по Божествените правила!
Да си добър, любящ - това е ДАР небесен!
Но шарена пътека за никой не бъди.
Раздавайки искри, съзнателно сърцето си пази,
не всеки там оставяй да влиза и стои
Допускай само тези, дето влизат тихо.
Внимават да не стъпчат красивите цветя.
В замяна те оставят с нежност мило,
Любов и БлагоДарност за твоята душа.
За тези дето идват буйно, шумно,
с парадни фойерверки и празна кошница в ръка,
цветята само искат, държат се те безумно…
побързай да затвориш
крехката врата.
И бързай преди да са потъпкали жарта,
преди да са вгорчили света ти с парещи слова.
Дори да искат с монети жълти да платят,
пази го без да позволяваш да го наранят.
Но въпреки това не ги мрази. За Бога, не мрази!
Ако мразиш, значи сам себе си не любиш ти
Добротата на сърцето нека пазим в чистота,
защото всъщност Бог в човек е Любовта!
© Пепа Рашева
4 юни 2017 г.
Внимание!
Този стих е обект на авторско право. Публикуването или
разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с посочване на
автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с комерсиална цел
без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря, че споделяте с нас Вашето мнение :-)