Козле

Срещнах аз едно козле.

Така красиво!!... С вирнато носле.

Гледам рови кротко във тревата,

палаво върти рогцата,

но страхува се и чака…

Казвам си: за туй козле

ще се грижа нивга да не му е зле.

Ще му помагам да е смело,

да припка вред с децата в село.

Да е щастливо то така,

както птичка в пролетна дъга.

Нежно галя му главата,

с радост сресвам му брадата.

Нося ечемик, сено тревисто,

да расте то силно, здраво, чисто.

И козлето уж разбира,

радостно до мен се свира.

Кошницата ми намира,

а вместо да хрупка даровете,

оръфа най-красивото ми цвете!!!

Плаках с часове сама…

Как да съживя цвета?!

Любовта ми да се върне,

с Радостта да ме обгърне!!

Девойки нежни и добри момчета,

вредом във света суетен

ще срещате так‘виз козлета

Обичайте със чистота,

но и пазете своите цветя.

Бисерите съхранете,

на взаимен, сроден само ги дарете!

© Пепа Рашева

     12 юни 2017

 Внимание! Този стих е обект на авторско право. Публикуването или разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с посочване на автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с комерсиална цел  без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!