Светлоносци на надежда

Обичам да съм светла, лека, пъстра,

да прегръщам въздуха с ръце

и да вдишвам радостта на пръски,

ширнала се вредом в слънцегледното поле

Обичам със уханието на ливада

да измивам спомените идващи с тъга

Да ги превръщам в светлоносци на надежда

за нови полети във моята съдба

Обичам да отпивам от омая

на гората с букови листа

И да бъда силна като бряста -

през вековна мъдрост да допускам в мен света

Да ме пази тя от ветрове, от бури,

от бича на дребните неща

дето парят и горят дори със думи

всяка чиста и добра душа

Дай ми Господи крила, Любов, надежда -

да политна и със вяра Пътя да творя!

Във замяна, в края земен

ще ти дам душата си безгрешна

за да се върне във Дома, от който е дошла…

© Пепа Рашева

Внимание! Този стих е обект на авторско право. Публикуването или разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с посочване на автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с комерсиална цел  без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!