Четиридесет и четири лета,
намигнаха ми през стъклото сутринта.
Целунаха челото ми горещо.
- Дали със тях не ще ми бъде тежко!?
- Дали със тях не ще ми бъде тежко!?
Четиридесет и четири лета…
Ах, как ли времето да спра?!
Изпращам пожелания към Вечността:
Да бъда здрава, цветна, можеща, добра…
Да бъда себе си – прощаваща и мила…
Да съм обичаща, обичана, любима…
За чуждите да съм върба. За своите - река!
И да творя, творя, творя………
Четиридесет и четири лета -
прекрасна възраст за една жена!
Кацнаха на крехките ми плещи:
- Не бой се, ний не ще ти бъдем тежки...
Кацнаха на крехките ми плещи:
- Не бой се, ний не ще ти бъдем тежки...
8 юли 2016
© Пепа Рашева
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Внимание! Този стих е обект на авторско право. Публикуването или разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с посочване на автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с комерсиална цел без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря, че споделяте с нас Вашето мнение :-)