Муза

Самотата обича ме страстно,

неуморно в сърце ми се скита,

спътник чудат, следва ме вярно,

муза вълшебна и даровита.

Ревнува ме пази от мъжки обход,

не й пука, че тонове тежка е.

С мъка я нося, превивам гръбнак,

да я опиша, не лесно е.

Тя стихове пише, римува в захлас,

думички пъстри със щрихи горещи.

Те рани превързват, балсам са за тях,

в сърцето ми ангелско с болки човешки.

Ще литна тъжна ли от земята -

уморена от битки със егоизма!

Но обсебила е музата ми душата,

дано оттатък, светът е различен!

© Пепа Рашева

1 ноември  2019

Внимание! Този стих е обект на авторско право. Публикуването или разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с посочване на автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с комерсиална цел  без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!

Живот и за другите

Да оставиш диря след себе си,

да оставиш пътеки от труд,

да носиш блага и за другите,

нима има по-важно от туй?

Нима можем щастливи да бъдем,

ако живеем просто така -

без да мислим и без да създаваме

красота във дела за света?

Нима можем спокойно да дишаме,

щом деня си за нас го пестим,

за околните нам да забравяме,

а в леглото блажено да спим?

Нима можем така да пилеем

повереното време, дори без заслуги?

Не! В този свят се живее

споделено само със други.

© Пепа Рашева

9 октомври 2019

Внимание! Този стих е обект на авторско право. Публикуването или разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с посочване на автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с комерсиална цел  без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!

Близо от далече

Близо от далече

Тъй дълги са дните без теб,

а нощите ... прегръдка - тъга.

Болезнено свита е душата ми,

липсва й твойта душа.

Къде си?

Защо тъй дълго мълчиш!

Нима можеш спокоен,

без моя глас да заспиш!

Ден след ден

нижат се безрадостно дните.

И даже слънцето

в мрачни облаци се скри.

Пареща болка разкъсва гърдите,

самотно сърцето тупти…

Знам,  в друга вселена,

много, много далеч,

ти също копнееш за мен.

Знам,  на земята,
        утро след утро 
               срещаш зората тъжен без мен…

Звъни телефонът….

Радост бликва в мига!

Топъл поздрав… усмивка….

                            Пак е щастлива наш'та душа!

© Пепа Рашева

Внимание! Този стих е обект на авторско право. Публикуването или разпространението му, изцяло или отчасти, се разрешава САМО с посочване на автора И АКТИВЕН ЛИНК към оригинала. Публикуването му с комерсиална цел  без изричното съгласие на автора е ЗАБРАНЕНО!